Flute Concerto no. 2 in D major, K. 314

В изключителната колекция от инструментални концерти на ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ клавирните концерти са 27, по пет са тези за цигулка и валдхорна, има солови концерти за флейта, обой, кларинет и фагот, съществуват още седем концерта за два или повече инструмента с оркестър. И докато Моцарт създава своите шедьоври, светът все още не е бил изцяло познат: през 1778 започва третото пътешествие на капитан Джеймс Кук, по време на което той „открива“ Хавайския архипелаг, а Франция подписва договори с новосформираните Съединени щати с официално признаване на младата република. През септември 1777 г., след като успешно се освобождава от служба при епископ Колоредо на Залцбург, Моцарт тръгва на пътешествие с майка си в търсене на работа. Но преди още да отпътува, той създава Концерт за обой за Джузепе Ферлендис, обоист от Оркестъра на Залцбургския архиепископ, с когото Моцарт се запознава през същата година. Този концерт по-късно става прототип на Концерт за флейта и оркестър № 2. Първият избор на Моцарт в процеса на търсене на работа е Манхайм, място, което баща му също препоръчва „като двор, който осветява цяла Германия“. Безуспешни са били усилията, но Моцарт все пак получава няколко поръчки, докато чака решението на Карл Теодор. Среща се с Фердинан Дьо Жан (Ferdinand de Jean) – военен лекар и любител-флейтист, който му поръчва три флейтови концерта и шест квартета с участието на флейта. Въпреки отрицателното си отношение към флейтата и флейтистите, за което Моцарт съобщава сам в годините на цигулковите и клавирни концерти, той създава все пак флейтови опуси. Към момента на поръчката Моцарт е имал вече един завършен концерт за флейта, КV. 313. В качеството на втори концерт той очевидно преработва текста на Концерта за обой от До мажор в Ре мажор и го представя за нов опус. Трети концерт така и не успява да напише, както и три от поръчаните шест квартета. Договорката е осуетена и Моцарт получава само половината от хонорара, който в интерес на истината е бил доста щедър. В писмата си той се е възмущавал от идеята да създава толкова много творби за музикант-аматьор, който не е притежавал нужната техника. В продължение на близо 150 години Концертът за флейта и оркестър, КV. 314 е третиран като оригинално произведение, написано в Манхайм през 1778. Но през 1920 музиковедът Бернхард Паумгартнер – директор на архива в Залцбургския Моцартеум, доказва окончателно, че този Концерт е версия на Концерта за обой, КV. 271. Според изпълнителите концертите са написани при детайлно познаване на възможностите на инструмента. В тематизма, техниката и формата се откриват аналогии и с други произведения на композитора. Първата част е определена като Allegro aperto (отворено алегро), което не е обичайно за времето си, но Моцарт вече е експериментирал в Цигулковия си концерт в Ла мажор, КV. 219 и в два клавирни концерта (KV. 238 и KV. 246). Втората част е инструментална кантилена. Финалът е оживено рондо, което Моцарт ще повтори през 1782 в операта си „Отвличане от сарая”, във втората ария на Блонде "Welche wonne, welche Lust". текст - Милена Божикова