Piano Concerto no. 21 in C major, K. 467

След първите четири клавирни концерти на ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ , изпълнили функцията си на учебни опуси и писани по чужди теми, петият клавирен концерт от 1773 е първият с изцяло оригинална моцартова музика. Следващият му новаторски по отношение на жанра опус е Концерт № 9. А в периода от февруари 1784 до декември 1786 Моцарт създава т.нар. „златна дузина“ концерти – мащабни, богати, истински образци за композиторите от следващите поколения. През май 1781 Моцарт е безцеремонно освободен от службата си при залцбургския архиепископ, но благодарение на това той заминава за Виена. За кратко време ангажиментите му като пианист, композитор и преподавател рязко нарастват. Дори при изключителната си заетост той успява да се ожени за Констанца Вебер. В началото на 1785 Леополд Моцарт пътува до Виена, за да види младото семейство, чийто брак не одобрява от самото начало. Тогава популярността на Моцарт като пианист и композитор е в кулмиация. Леополд става свидетел как Волфганг вписва на 10 февруари 1785 в каталога си завършения току-що нов клавирен концерт в ре минор № 20. По същото време на една от камерните вечери се изпълняват три от шестте му квартета, посветени на Хайдн и представени в негово присъствие. Леополд е бил изключително щастлив да чуе оценката на Хайдн: „Вашият син е най-великият композитор, който някога съм срещал или чувал по име“. През първата седмица от престоя на Леополд, Моцарт написва нов концерт – До-мажорния № 21 К. 467 – напълно контрастен на предходния ре-минорен. Моцарт вписва творбата в каталога си на завършените опуси на 9 март, а на 10 март вече го изпълнява премиерно в Бургтеатър във Виена. В писмо от същия ден 10 март до сестрата на Моцарт Леополд съобщава освен за възнаграждението за творбата от 559 гулдена, но и следното: „Копистът все още преписва, а брат ти дори няма време да пресвири Рондото. А премиерата е тази вечер“. Концертът е впечатляващ с емоционално богатство и красота на музикалния материал във всяка от частите, с мащаб на разработката, с единна и майсторски организирана форма. Първата част е най-продължителна и със симфоничен размах, рондо-финалът е забележителен с мелодично изящество, остроумие и лекота, а средната част – е сред рядко красивите му лирични и магически завладяващи откровения. Тази втора част изглежда особено привлекателна за масовите жанрове. Върху темата ѝ се опира песента от 70-те години на Нийл Даймънд „Song Sung Blue“, тя е включена и в саундтрака към шведския филм „Елвира Мадиган“ от 1967. До мажорният КЛАВИРЕН КОНЦЕРТ № 21 е завършен на 9 март 1785, само четири седмици след предишния концерт КV 466. Но е съвършено различен от ре минорния си предшественик, по своята светла виталност и енергия по-скоро се доближава до бъдещата до мажорна Симфония № 41 „Юпитер”. Получил огромна популярност, този концерт е записван многократно от най-големите пианисти на ХХ век – Геза Анда, Владимир Ешкенази, Даниел Баренбойм, Алфред Брендел, Роберт Казадесю, Ани Фишер, Валтер Гизекинг, Дину Липати, Раду Лупу, Маурицио Полини, Артур Рубинщайн, Артур Шнабел и десетки други прочути имена. Концертът е написан в традиционната тричастна контрастна форма, но Амадеус решително се насочва към симфонична трактовка на жанра. Първата част започва с мощно оркестрово встъпление, солистът експонира нови теми и в противосложенията им с оркестъра те се развиват в оживени хармонични модулации и образни светлосенки. В мечтателното Анданте пианото с филигранна лекота ни отвежда в свят на изумителна красота, обгърнат от деликатния пулсиращ акомпанимент. И ако тази бавна част изследователите сравняват с изтънчените Моцартови арии, то Финалът още повече носи повеят на театрален привкус със своята буфонна игривост.