Piano Concerto no. 27 in B-flat major, K. 595

Клавирни концерти Моцарт пише през целия си живот – първия още на 4-годишна възраст, а последния завършва в началото на 1791. И неговите 27 концерта фактически преобразяват представата за този жанр, приеман дотогава предимно за „салонен”, превръщат солиращия инструмент в равностоен партньор в динамичния диалог с оркестъра, с ярка и във всеки нов опус – различна индивидуалност. ДВАДЕСЕТ И СЕДМИЯТ КОНЦЕРТ ЗА ПИАНО е бил започнат още през 1788, но след като написва първите две части и 39 такта от финала, композиторът го оставя за по-късно, вероятно ангажиран с предстоящи изпълнения на готовите предишни концерти. Вече завършеният манускрипт носи дата 5 януари 1791, премиерното изпълнение на си-бемол мажорния концерт на 4 март 1791 е отново триумф за Моцарт, но това е била и неговата последна публична изява като пианист. Този концерт е своеобразна еманация на лъчезарната страна на Моцартовата душевност, дишаща в изящната елегантна първа част, красивата изтънчена лирика на бавната втора и виталния финал, израстващ от светлата тема на Моцартовата песен „Sehnsucht nach dem Frühling" („Копнеж за пролетта“), известна и като „Komm, lieber Mai" („Ела, мили Май“), която следва непосредствено след концерта като К. 596 в каталога на Кьохел.