Sinfonia concertante in E-flat major, K. 364

Симфония-концертанте за цигулка, виола и оркестър на Волфганг Амадеус Моцарт се появява по време на едно концертно турне на композитора в Европа, което включва Манхайм и Париж. Историята на създаване на тази толкова популярна и обичана от всички творба е широко известна. Известно е също, че Моцарт така и не е успява да я чуе приживе. През 1779 година солист на знаменития манхаймски оркестър е любимият цигулар на композитора – Игнац Френцел. Узнавайки, че в Манхайм се организира „Академия за любители“ и въодушевен от приятелите си, Моцарт веднага започва да съчинява за тях две Концертни симфонии (Симфонии-концертанте) – т. е. Симфонии с участието на групи солиращи инструменти. Работата над симфонията-концертанте за цигулка и виола потръгва особено бързо и с голям размах и това не е изненадващо: та нали тя се очаква да бъде свирена от изумителни музиканти и несравними солисти-виртуози! Но... внезапно пристига вестта за разпускането на оркестъра и преместването на курфюрста Максимилан Йозеф в Мюнхен. Безценната концертна симфония остава никому ненужна... Това изключително красиво произведение на Моцарт е написано за соло цигулка, соло виола, два обоя, две валдхорни и струнни инструменти, а по-късно са включени и допълнителни виоли, с което хармонията се обогатява. Съществува и аранжимент, в който партията на виолата се изпълнява от виолончело. Партията на солиращата виола е в ре мажор, вместо в ми бемол, а инструментът е настроен с полутон нагоре. Този технически прийом, който цели да се придаде по-брилянтна звучност на виолата, е необичаен за съвременните инструменти и по тази причина, обикновено когато се изпълнява Симфонията-концертанте, се използват оригинални инструменти. Симфония-концертанте в ми бемол мажор на Моцарт се радва на голям интерес от страна на различни автори, решили да направят транскрипции върху тази тема. Тя е използвана и в редица филми, най-значимият от които, естествено, е филмът „Амадеус“ на Милош Форман, създаден през 1984 година. Симфонията-концертанте в ми бемол мажор на Моцарт е използвана и в романа на Уилям Стайрън от 1979 „Изборът на Софи“. В него чужденката Софи чува тази музика по радиото и това й напомня нейното детство в Краков, което й помага да излезе от дълбоката депресия, в която е изпаднала. Вариациите върху бавната втора част са използвани и от композитора Майкъл Наймън в саундтрака от 1988 на филма на Питър Грийнуей „Drowning by numbers“ (Масово удавяне). Едгар Майер – американски композитор и басист – също проявява интерес към Симфония-концертанте през 1995, когато написва своя концерт за виолончело, контрабас и оркестър. Макар и напълно различен като стил, този концерт е много близък по своята структура до моцартовата Симфония-концертанте. Симфония-концертанте е едно от немногото произведения на Моцарт, в които всички каденци към частите са написани от самия автор.