Symphony no. 40 in G minor, K. 550

Molto allegro

Andante

Menuetto. Trio

Allegro assai

„Да достигнеш небесата е нещо прекрасно и възвишено, но и на милата земя има несъмнено прекрасен живот. Затова – оставете ни да бъдем хора“. Тези думи на великия Моцарт разкриват творческото му кредо.

Моцартовите симфонии са истински инструментални драми. От тях пътят води директно към симфониите на Бетовен и откровенията на композиторите-романтици. През 1788 г. Моцарт съчинява три симфонии (№ 39, 40, 41 „Юпитер“). След три години животът му прекъсва трагично. С този грандиозен симфоничен цикъл композиторът сякаш буквално увенчава своето творчество. Симфония № 40 заема особено място в творчестото на композитора. Вътрешното й съдържание е богато, сложно и широко разгърнато. Тази музика докосва най-дълбоките човешки преживявания, отразява драматичните, дори трагични състояния на душата. Симфонията сякаш е изпреварила своето време. За мнозина от съвременниците на композитора тя е звучала странно, дори непонятно.

Музиката на симфонията още от първите звуци завладява слушателя с удивителната искреност на авторовия изказ. Когато я чуят за първи път, мнозина остават с впечатлението, че за да разбереш тази музика, не е необходимо да полагаш никакво усилие, че всичко в нея е пределно ясно и просто. Но ако прслушаме симфонията многократно, ще разберем, че в нея има и много скрити неща и тя не се поддава на мигновено осмисляне. В тази симфония всичко е съсредоточено върху човека и неговата личност. Неговата душа представя пред нас една търсеща хармония, разумност и яснота. 40-та симфония на Моцарт е може би най-трагичното произведение на 18-и век. В нея композиторът разсъждава за несъвършенството на света, за невъзможността да бъдат разрешени жизнените конфликти. Но най-главното, което прави тази музика толкова популярна, е простотата на изразяване на трагичното й съдържание. Тук няма „сгъстяване на краските“. Сякаш самият Моцарт, гледайки отвисоко на тази скръб, вижда красотата на живота, съкровените човешките чувства в тяхното разнообразие и интензивност, и излива своите впечатления в музика.

Симфония №40 в сол минор, номерация по Кьохел 550 е окончателно завършена на 25 юли 1788 година, в един много интензивен период, когато са завършени и 39-а и 41-а симфония (съответно на 26 юни и 10 август). Според редица изследователи Моцарт така и не успял приживе да чуе своя шедьовър.