Catulli Carmina

Няколко години след триумфалния успех на сценична кантата „Кармина бурана” (1937) на Карл Орф, която се превръща в „хит”, получава предложения от различни сцени да направи пълноценна театрална вечер. Като към „Кармина бурана” добави още едно ново произведение. „След много отхвърлени планове, през 1941 г. вече имах идея да се върна към хоровете на Катул, които бързо бяха забравени, но си останаха скъпи на сърцето ми.” – разказва композиторът. Така се ражда кантатата „Catulli carmina, ludi scaenici“ - „Песни на Катул, сценични игри”. Орф разширява хоровите пиеси и ги драматизира, добавя солови вокални роли, оформя рамката на сюжета с подбора на 12 стихотворения от римския поет. „Катули кармина” започва с пространен пролог (латинският текст в него, както и в епилога-реприза, е съставен от самия композитор в сътрудничество с Едуард Щемплингер): младежи и девойки танцуват, флиртуват и си разменят еротични закачки, клетви за вечна вярност. Девет сурови старци ги наблюдават от високо и ехидно се опитват да ги убедят в непостоянството на любовта. Това е конфликтът на младостта и старостта. Те предлагат на младежите да видят сценична игра, от която ще научат за голямата любов и разочарование на Катул. От тук започва пиеса в пиесата. Върху стиховете на поета се разгръщат три действия. Пламенна любов свързва Катул и Лесбия. Всъщност това е истинска история от живота на Катул, който има връзка с красивата омъжена патрицианка Клодия, известна със свободния си нрав (в стиховете си я възпява под псевдонима Лесбия). Страстта им прелива в хиляди целувки и ласки, поетът заспива в обятията на възлюбената. Тя обаче го оставя и отива кокетливо да танцува в таверната под лъстивите погледи на своите поклонници. Второ действие започва с Катул, който спи пред дома на Лесбия. Дали е сън или истина, тя нежно го гали и му пее, но поетът се събужда от кошмарно видение: не той, а приятелят му Целий се гуши в прегръдките на Лесбия... Наблюдаващите старци насмешливо аплодират лековерието на Катул. Трето действие възвръща музикалния рефрен „Мразя и обичам” от първо действие. Отхвърленият поет страда и в отчаяние търси плътска утеха от хетерата Ипситила. Напразно приятелите му апелират да възвърне разума си и да приеме съдбата. Лесбия излиза с Целий от дома си и се опитва да говори с Катул. Той я отхвърля, но душата му е раздвоена – нито може да я обича отново, нито я мрази, каквото и да стори тя. Тук веднага настъпва епилогът – старците са тъжно умълчани, а младежите сякаш нищо не са видели от тази притча за „всемогъществото на Ерос” и превратностите на любовта, те продължават да пеят, уверени в нейната вечност: „Eis aiona tui sum!” („Твой съм завинаги”). В „Катули кармина” композиторът преплита елементи и от духа на античността, и от духа на италианския театрализиран мадригал. Излючително въздействащата музикална изразност е изтъкана от хипнотични ритми, придружени от прости експресивни мелодии и изкусни мелодекламации, силната енергия на хорови унисони и ритмизирана реч с повтарящи се думи и срички. Графичната звукова линеарност е съчетана с аскетичен хармоничен език. В певческия състав Орф включва двама солисти (сопран и тенор) и смесен хор – те не само изпълняват излиянията на главните герои и репликите на груповите персонажи, но са и коментатори на случващото се, подобно на хора в античната драма. За първи път в композиторската си практика той използва като оркестров апарат само многобройни перкусионни инструменти и 4 пиана, които свирят с широк набор от ударни техники (несъмнено тук долавяме ехото от възхищението на Орф от „Сватба” на Стравински, завършена през 1923, в която руският композитор използва същия инструментален състав). Особен нюанс е включването на този причудлив оркестров ансамбъл само в пролога и епилога. Трите действия се разгръщат изцяло с хор а капела и солистите. Когато „Катули кармина” се разиграва сценично „ролите” на Катул, Лесбия, Целий, младежите и девойките, хетерите и ухажорите, изпълняват мимове и танцьори. Композиторът е оставил предписания за сценичното оформление. Но и свободата творбата да бъде изпълнявана във всякакви варианти, дори и в чисто концертна форма. За първи път „Катули кармина” е представена с бляскав успех в една вечер с „Кармина бурана” на 6 ноември 1943 в Градския театър в Лайпциг под диригентството на Паул Шмитц. Постановката е на Татяна Гсовски и Ханс Нидекен-Гебхард, сценографията - на Макс Елтен. А премиерата ѝ в България е на 23 януари 1968 с Българската хорова капела „Светослав Обретенов” (днес с името Национален филхармоничен хор) под диригентството на Васил Арнаудов. Солисти са: Станка Марчева - сопран и Христо Каменов - тенор. текст - Янина Богданова