Symphony no. 3 "Organ" in C minor, op. 78

От петте симфонии на КАМИЙ СЕН-САНС , две от които елиминирани от самия автор заради преценени несъвършенства, последната „с участие на орган” фигурира като Трета в номерацията му. Поръчана е от Лондонското филхармонично общество в лицето на Франческо Бергер – негов председател, с чието съдействие е осъществена премиерата на 19 май 1886 под диригентството на автора. Същата вечер той се изявява и като солист в Четвъртия концерт на Бетовен, дирижиран от сър Артър Съливан. Симфонията е посветена на Ференц Лист, починал около два месеца след премиерата. Неведнъж Сен-Санс е имал повод да изрази почитта си към Лист, на чиято професионална подкрепа винаги е можел да разчита. Например премиерата на операта си „Самсон и Далила” във Ваймар Сен-Санс дължи единствено на безрезервното съдействие на Лист. Очевидно е сходството на композиционата му техника, на строежа на цикъла и тематизма с тези на Лист. Симфонията е построена върху два мотива, показани в самото начало – от соло обой и от струнните в пианисимо, които в хода на музиката получават изключително много трансформации. Включвайки орган в края на всяка от двете части, Сен-Санс изгражда различна образност – от внушаване на религиозно смирение (в края на първата част) до триумф и прослава (във финала). Самият композитор описва симфонията в първите програмни бележки към нея „като продължаваща стила и двучастната структура на Четвъртия му клавирен концерт и Сонатата за цигулка и пиано, но въпреки това съдържаща традиционните четири части”. Според него Симфонията събира плодовете на прогреса на съвременната оркестрация. Скоро след премиерата на Трета симфония композиторът се принуждава да подаде оставка като президент на Националната музикална асоциация, на която той е основател, заради изолацията, в която го поставят френските му колеги, отношенията на съперничество и антагонизъм от страна на Венсан д’Енди, Цезар Франк и школата му. Въпреки това симфонията има успешна премиера и в Париж през 1887. Впоследствие Сен-Санс не се връща повече към този жанр, смятайки че е изчерпал „словото” си в него: „Дадох всичко, което можах. Това, което направих, не бих могъл да повторя”. Продължава в оперния жанр и в концертно-инструменталната музика.