Decrescendo.net · 21.10.2024
Тук, заедно с диригента Найден Тодоров, с когото казва, че обича да си партнира, той разчиташе предимно на константния и разгърнат диалог с оркестъра, с открояващите се, предписани от композитора сола в него, които контрапунктираха и оцветяваха допълнително великолепното инструментално поведение на големия музикант. Тук не мога да не спомена Кристина Юмерска (валдхорна), Кремена Ачева (флейта), Иванка Фордиани (фагот), Димитър Московски (кларинет), Ясен Енчев и Вълчан Вълчанов (обои). Гъвкави и овладяни бяха техните солови изяви в първата част на творбата, концентрирани във впечатляващите метаморфози в звука на Джошуа Бел, който поразяваше и в най-скоростните, възходящи и низходящи тонови каскади със способността си да диференцира отделните групи именно чрез мигновено специфично оцветяване, което добавяше различно смислово изражение на отредената да бъде само виртуозна фактура на соловата партия. [...] Направиха го диригент и оркестър, които бяха активни и внимателни партньори на този много силен в разказа си музикант.
Ден преди гастрола си в Солун Софийската филхармония и Найден Тодоров изсвириха централната творба и за солунския концерт – Третата симфония на Сен-Санс с орган (c moll). [...] Винаги се усеща в залата, когато вниманието на оркестъра към музиката, която изпълнява е по-специално. Разбира се, срещата с личност като Джошуа Бел също сигурно е повлияла. Както и идеята за предстоящата среща с друга, небългарска публика. Но прочитът ѝ от диригента, както и изпълнението ѝ от оркестъра допринесоха за продължение на Бел-атмосферата. Музикалният текст бе артикулиран внимателно, още в първата част „срещата" между двата фактурни пласта – мелодичния и маркатно-остинатния бе чудесно балансирана. Не бяха прекалени и кулминациите на типичните динамични изграждания, както се случва, много внимателно бяха атакувани началата на фразите – без акценти, без „специално" първо време. Симфонията прозвуча с дозирана мощ, без излишни ексцесии, с добре формулирани фрази и ярко изразен баланс във и между групите. Нейният монотематичен характер бе „разигран" много умело в драматургичното развитие – и през тембъра, и през фразата и щриха, и през агогиката. Успешно представяне, напълно годно за експорт! 
