Violin Concerto no. 2 in D minor, op. 22

I. Allegro moderato

II. Romance: Andante non troppo

III. Allegro con fuoco – Allegro moderato (à la Zingara)

По покана на Антон Рубинщайн, Хенрик Виенявски се премества да живее в Санкт Петербург и остава там от 1860 до 1872 г. Става член на педагогическия съвет в новооткритата консерватория, където води класове по цигулка и камерна музика. Ръководи оркестъра на Руското музикално общество, свири в квартет. В началото на „руския период“ в живота му, Виенявски завършва и своя Концерт за цигулка и оркестър №2. Премиерата е на 27 ноември 1862 г. в Санкт Петербург под диригентството на Антон Рубинщайн, изпълнява сам авторът. Хенрик Виенявски посвещава творбата си на своя приятел Пабло де Сарасате. Двамата със сигурност са били най-известните цигулари-композитори по това време, особено след като кариерата на Анри Вюитан приключва поради болест. Виенявски сигурно би размислил, ако е знаел, че 25 години по-късно той и Сарасате ще се превърнат в съперници по европейските и световни сцени. И то не само съперници в изкуството, а такива и в търговски аспект - реклама, менажиране на концерти и продажба на билети. Макар и не толкова труден, колкото първия, Концерт №2 се превръща в едно от най-популярните произведения за цигулка и е в репертоара на повечето цигулари. Изключително мелодичен и майсторски оркестриран, концертът преплита еднакво оригинално лиризма и виртуозността. Първата част се развива в полу-сонатна форма, в която се разкриват множество цигулкови техники като хроматични глисанди, арпежи, двойни спирки, не бива да се пропуска и лъковата техника. В края й оркестровата кода вместо в развитие преминава към втората част без пауза. Бавната част е един романс и се базира на мелодия в размер 12/8. Прочутият цигулар Леополд Ауер казва: „Това е песен, която трябва да бъде изсвирена така, че да забравим за инструмента.” Последната част, маркирана „ à la Zingara ” – бърза интродукция, последвана от кратка и рапсодична интерлюдия на цигулката – разкрива огромното богатство на ромската /циганската/ музика. Виенявски майсторски минава от минор в мажор, което се свързва с циганската песен. Следват истински „горещи” ноти, изпълнени с бравура и възторг. Тържествени последни тактове слагат край на един от най-големите шедьоври на XIX век. Наколко дни след като присъства на първото изпълнение, руският композитор и гръмогласен критик Цезар Кюи пише в писмо: „Още не мога да се отърся от влиянието на тази музика... особено от първата част...”. Мелодичността, драматичните моменти и виртуозността правят творбата особено харесвана от публиката и цигуларите винаги са изпращани с бурни овации.

От 1952 г. на всеки 5 години във Варшава се провежда международен конкурс за цигулари на името на Хенрик Виенявски, в който Концерт №2 е включен в задължителната програма на участниците.