Symphony no. 3 in D major, D. 200

Франц Шуберт има девет симфонии. В номерацията на първите шест от тях няма проблем, но що се отнася до останалите – винаги е имало объркване и съмнение относно броя и подреждането им. „Недовършената“ всъщност не е единствената, която не е завършена – много от произведенията на Шуберт в действителност изглеждат незавършени просто защото частите им са били преместени или изгубени в суматохата, предизвикана от ранната му смърт на 31- годишна възраст. Нито една от симфониите на композитора не е била публикувана или изпълнявана публично по време на краткия му живот. Първите пет симфонии са композирани на възраст между 16 и 19 години. Възможно е те да са били изсвирени от любителски оркестър в училището, където Шуберт е учил и след това е преподавал. Симфония № 3 ре мажор , D200 е написана между 24 май и 19 юли 1815, няколко месеца след като композиторът навършва 18 години. Както и другите ранни симфонии (шестте, написани преди „Недовършената“) тя не вижда бял свят преди смъртта на автора си. Публикувана е много години по-късно, в първото пълно издание на съчиненията на Шуберт през 1884, когато става обект на широко внимание. Партитурата е за 2 флейти, 2 обоя, 2 кларинета, 2 фагота, 2 валдхорни, 2 тромпета, тимпани и струнни. Продължителността на произведението е около 21-23 минути. Симфонията има четири части: Adagio maestoso - Allegro con brio ; Аllegretto ; Menuetto. Vivace; Presto vivace. Тя започва с обширно встъпление, наподобяващо Френска увертюра в две части: първа (бавна и драматична) и втора (по-лирична). Встъплението води към Allegro con brio, в което кларинетът впечатлява със своя чар и игривост на фона на синкопи в струнните, които се развиват от пианисимо в стила на камерната музика до по-разгърнатата сфера на симфоничната музика. Това е необикновено драматична част, написана в сонатна форма. Според мнението на редица изследователи тук Шуберт до голяма степен е под влиянието на Росини, чиято музика е била доста популярна по онова време. Това е особено видно в структурата, която напомня увертюра. Симфонията показва също и влиянието, което Йозеф Хайдн е оказал върху младия Шуберт - най-вече във встъплението, където „продължителните октави“, допълнени от тимпани, предшестват постепенно променящи се хармонии, които досущ както при късния Хайдн преминават в мрачен ре минор. След тях следва втората част - възхитителното Аllegretto в триделна форма, изпълнено с грация и хумор. Мелодията, която се разгръща, има характер на селски танц и неговите ритми се разпростират и върху втората тема. Третата част е закачлив Menuetto. Vivace , който с акцентираните си изблици наподобяващи скерцо и популярния си привкус контрастира с триото, написано в духа на изящен лендлер. Заключителното Presto vivace на финала е в ритъма на тарантела, то се отличава със смело хармонично развитие и богатство на динамичния контраст. Тази част е написана в сонатна форма с по-свободна концепция. Някои музиковеди (като Моско Карнер) цитират силното сходство с музиката на Росини от гледна точка на ритъма, динамиката и хармоничните съотношения между отделните части.