Piano Concerto no. 1 in B-flat minor, op. 23

Пьотр Илич Чайковски - Концерт за пиано и оркестър №1 си бемол минор оп. 23

Allegro non troppo e molto maestoso – Allegro con spirito

Andantino semplice – Allegro vivace assai/Prestissimo

Allegro con fuoco

Чайковски композира Концерта за пиано и оркестър №1 си бемол минор оп. 23 от ноември 1874 до февруари 1875 г. Редактира го през лятото на 1879 г. и отново през декември 1888 г. Първата версия е остро критикувана от Николай Рубинщайн, бленуваният от Чайковски пианист. По-късно Рубинщайн се отказва от първоначалните си критики и става пламенен пропагандатор на творбата. Тя е сред най-известните композиции на Чайковски и сред най-известните клавирни концерти изобщо. От трите версии, последната, тази от 1888 г., е която днес обикновено се изпълнява. Една от най-съществените разлики между оригиналната и финалната версия е във въведението - акордите в пианото, на чийто фон оркестърът свири известната тема, са първоначално написани като арпежи. Творбата е аранжирана за две пиана от самия Чайковски през декември 1874 г., вариант, който също е редактиран през демември 1888 г. Има известно объркване относно това на кого е посветен концертът първоначално. Дълго време се смята, че първоначално Чайковски посвещава творбата на Николай Рубинщайн и Майкъл Стайнбърг пише, че името на Рубинщайн е задраскано в ръкописа. Дейвид Браун, обаче пише, че това не е вярно. Чайковски се е надявал, че Рубинщайн ще изпълни творбата на някой от концертите на Руското музикално общество през 1875 г. в Москва. По тази причина той показва творбата на Рубинщайн и николай Хуберт в Московската консерватория в края на 1874 г., само три дни след като е завършил композицията си. Браун пише: Този случай става един от най-известните в биографията на композитора. Биографът на Чайковски Джон Уорак посочва, че дори Чайковски да преиначава в совя полза фактите в своето писмо до Надежда фон Мек, „най-малкото е нетактично от страна на Рубинщайн да не предвиди колко ще се разстрои известният с докачливостта си Чайковски. Уорак добавя, че критиката на Рубинщайн попада в три категории. „Според него соловата партия е написана лошо и „определено има пасажи, през които дори най-великият виртуоз ще се радва да премине невредим и други, в които усложненията са почти нечуваеми на фона на оркестъра.“ Творбата вероятно звучи несръчно за консервативен музикант като Рубинщайн. Въведението в „грешната“ тоналност ре бемол мажор (за композиция в ри бемол минор) може да е слисало Рубинщайн и той може да се е хвърлил да заклеймява творбата за това или заради цялостната формална структура, която следва.“ Дейвид Браун пише, че не е известно защо след това Чайковски се обръща към германския пианист Ханс фон Бюлов за да направи премиерата на творбата, въпреки че композиторът е чувал Бюлов да свири в Москва по-рано през 1874 г. и е завладян от неговото съчетание от интелект и страст и пианистът е бил един вид почитател на музиката на Чайковски. Бюлов се готви за турне в Съединените щати. Това значи, че премиерата на концерта ще бъде на другия край на света, далеч от Москва. Браун предполага, че забележките на Рубинщайн може дълбоко да са разтърсили Чайковски, въпреки че той не променя концерта и завършва оркестрацията месец по-късно и че увереността му в пиесата може да е била толкова разклатена, че той иска публиката да я чуе на място, където няма да му се налага да понесе унижението, ако изпълнението не се получи. Чайковски посвещава творбата на Бюлов, който я описва като „много оригинална и внушителна“ (въпреки че по-късно я изхвърля от репертоара си). Първото изпълнение на оригиналната версия се състои на 25 октомври 1875 г. в Бостън, дирижирано от Бенджамин Джонсън Ланг с Бюлов като солист. Той първоначално ангажира друг диригент, но те се скарват и Ланг е извикан в последния момент. Според Алън Уокър концертът толкова се харесва, че Бюлов трябва да повтори финала, нещо, което за Чайковски е поразително. Въпреки одобрението на публиката, критиците не са особено впечатлени. Един от тях пише, че „на концерта едва ли му е писано... да се превърне в класика“. Джордж Уайтфийлд Чадуик, който е сред публиката, си спомня години по-късно: „Не бяха репетирали много и тромбоните влязоха погрешно в „тути-то“ насред първата част, поради което Бюлов изпя достатъчно силно, за да го чуят: „Медните да вървят по дяволите“. Творбата обаче се получава много по-добре на изпълнението в Ню Йорк на 22 ноември под палката на Леополд Дамрош. Интересно е, че Бенджамин Джонсън Ланг, диригентът от световната премиера, е солист на цялостно изпълнение на концерта с Бостънския симфоничен оркестър на 20 февруари 1885 г. под палката на Вилхелм Герике. Преди това Ланг изпълнява само първата част с Бостънския СО с Георг Хеншел на пулта през март 1883 г. на концерт във Фичбърг, Масачузетс. Руската премиера е на 1 ноември 1875 г. в Санкт Петербург с руския пианист Густав Крос и чешкия диригент Едуард Направник. Според оценката на Чайковски Крос свежда творбата до „жестока какофония“. Московската премиера е на 21 ноември 1875 г. със солист Сергей Танеев. Диригент е не друг, а самият Николай Рубинщайн, същият, който изчерпателно критикува творбата по-малко от година по-рано. Рубинщайн вече е видял достойнствата й и по-късно изпълнява соловата партия много пъти из Европа. Той дори настоява Чайковски да му повери премиерата на своя Втори клавирен концерт и композиторът е щял да го направи, но Рубинщайн умира. По това време Чайковски обмисля препосвещаване на творбата на Танеев, който я е изпълнил прекрасно, но накрая посвещението е дадено на Бюлов.