Decrescendo.net · 15.09.2025
С два класически шлагера откри новия концертен сезон Найден Тодоров с поверената му Софийска филхармония (11.09). Концертът бе изчислен програмно спрямо интереса на софийската публика, още повече, че за солист бе поканен младият, но вече натрупал сериозен концертен и репертоарен актив в биографията си носител на първа награда на конкурса „Бузони" (2019) великолепен пианист и музикант Емануил Иванов.
[...] Тук Найден Тодоров отново се доказа като разбиращ, отзивчив партньор и беше „настроил" оркестъра като максимално рефлективен инструмент.
Вдъхновението от първата част не напусна Найден Тодоров и Софийската филхармония в прочита на Четвъртата симфония на Чайковски. Усещаше се ентусиазмът на музикантите, сигурно породен от факта на самото откриване на поредния им сезон, а зала „България" беше претъпкана, което също се отразява на самочувствието и на вдъхновението на музиканта. Музикантите тук демонстрираха високия си инструментализъм, бяха внимателни да не преекспонират ефектните „съдбовни" мотиви в медните и кулминациите в изгражданията, гъвкаво реагираха на изискванията на диригента, който с една по-детайлна пластика в мануалната техника „съобщаваше" изискванията си по отношение на фразата със съответстващ щрих и умерено изнесена динамика. Музиката на Чайковски е пределно ясна – и смислово, и емоционално, и също така изключително щедра по отношение на чувствителността на разказа си. Така че, струва ми се, неговите партитури не изискват прекалено включване на телесна пластика от страна на диригента – достатъчно е, както беше в случая, изискванията на драматургията да се „произнесат" точно, релефно, ясно, с вкус и мярка.
Успешно начало на сезона! 
