Symphony no. 4 in F minor, op. 36

Нееднозначна е ролята на жените в живота на ПЬОТЪР ИЛИЧ ЧАЙКОВСКИ , не стихват и до днес различните изследователски или популярни литературни опити за разкриване на загадките около неговата противоречива съдба така присъщи за един творец от века на романтизма. Особено сложна и богата на събития е 1877. По времето, когато е изцяло отдаден на работата върху операта „Евгений Онегин”, композиторът започва да получава настойчиви писма с любовни обяснения от пианистката Антонина Ивановна Милюкова (1848-1917), от няколко години тайно влюбена в него. И поддавайки се на сравнение с Татяна, героинята от своята опера, прибързано се оженва за нея през юли 1877 в църквата „Св. Георги” в Москва, в присъствието единствено на двама свидетели. Но само след две седмици, дълбоко разочарован от несполучливия опит за брак, Чайковски изпада в нервна и творческа криза, дори прави опит за самоубийство, напуска Москва и завинаги се разделя със съпругата си. Спасението му идва от една друга жена – Надежда Филаретовна фон Мек, известна покровителка на из- куството, с която от това време е започнал да си кореспондира, но никога не се е срещал лично. Възпитана в семейство с огромна любов към музиката и вдъхновена от примера на баварския крал Лудвиг ІІ като меценат на Вагнер, с наследеното от съпруга си (руски дворянин, един от създателите на руските железници) състояние Надежда фон Мек подпомага Николай Рубинщайн, по-късно и младия Дебюси, поканен като учител по музика в семейството й, а от 1877 до 1890 предоставя на Чайковски по 6 000 рубли годишно. Благодарение на своята покровителка той може да напусне работата си в Московската консерватория и да се посвети само на творчество. Няколко месеца пътува – Берлин, Женева, Кларан, Париж, Флоренция, Рим, Венеция, Виена, Милано, Генуа. И едва в края на 1877 в Сан Ремо завършва прочутата си ЧЕТВЪРТА СИМФОНИЯ . На титулната страница слага посвещение на Надежда фон Мек – „На моя най-добър приятел”. На нея са посветени и Сюита за оркестър № 1 и Траурен марш (по-късно изгубен). Духовната връзка между двамата е била извънредно силна психологическа опора за Чайковски и стимул за работа в най-трудните му моменти, а Надежда фон Мек подчертава постоянно в 13-годишната им кореспонденция голямото значение на музиката му за нейния вътрешен мир. В писмо до своята благодетелка Чайковски разкрива благодарността си към нея и отчасти загатнатата програмност на Четвъртата симфония, която ще остане неговото любимо произведение, като „...паметник на онази епоха, когато след дълго душевно боледуване и цял ред непоносими чувства на мъка и отчаяние, довели ме едва ли не до гибел, изведнъж блесна зората на възраждане... На Вас дължа всичко – живота си, възможността да вървя напред към далечни цели, свободата си, чувството на щастие...”. Но въпреки, че композиторът сам пояснява смисъла на появата на „темата на съдбата” в началото на първата част или мелодията на руската фолклорна песен „Во поле берёзка стояла” във финала, в друго писмо до своя близък приятел, композитора Сергей Танеев, Чайковски подчертава, че търсенето на конкретна програмност в творбата е излишно и всъщност тя следва по-скоро идеята на Бетовеновата Пета симфония – „от мрак към светлина.” Първото прозвучаване на Четвърта симфония било през февруари 1878 под диригентството на Николай Рубинщайн на концертите на „Руското музикално общество” в Санкт Петербург.