Symphony no. 6 "Pathétique" in B minor, op. 74

ПЬОТР ИЛИЧ ЧАЙКОВСКИ (1840 – 1893) сам дирижира премиерата на своята Шеста Симфония на 28 октомври 1893 в Санкт Петербург. Девет дни преди смъртта си. Композира я за шест месеца – от февруари до август същата година. За премиерата Чайковски пише следното в писмо до своя издател Петер Юргенсон – „беше много странно, не беше точно провал, но я приеха някак със съмнение“. Такава е и цялата предистория, която започва година след създаването на петата симфония. Тогава Чайковски пише „ужасно много искам да напиша грандиозна симфония, която да бъде нещо катп венец на моята композиторска кариера. Надявам се да не умра без да го направя“. През 1891 се появяват първи мотиви от програмна симфония, която Чайковски възнамерявал да нарече „Живот“. Виждал я така – „първата част – порив, увереност, жажда за дела; втората – любов; третата – разочарование, а четвъртата – смърт“. През есента на 1892 Чайковски продължава да работи над тази симфония (в мни бемол мажор), даже я завършва, но недоволен от резултата, я унищожава. Но идеята продължава да го вълнува. През февруари 1893 Чайковски оформя нов програмен план за нова симфония. Пише на свой приятели как „по време на едно от пътуванията у мен се появи мисълта за нова симфоия… програмна да, но така, че да остане загадка за всички… и докато пътувах, често я съчинявах мислено, и много плаках“. Решава, че ще я нарече просто „една програмна симфония“. В реалността Шестата симфония се излива върху нотния лист много бързо. Чайковски я започва на 4 февруари и на 24 март е готов с работния вариант, въпреки че често се налага да прекъсне композирането заради различни пътувания, свързани с работата му. Точно педи да се захване с оркестрацията, идва поредната пауза, този път по-продължителна. Той пише 15 пиеси за пиано оп.72, пътува до Москва на два пъти, после до Нижни Новгород и след това потегля към Берлин, Лондон и Париж, където изнася концерти, среща се с музианти, посещава приеми. По това време е удостоен (заедно със Сен-Санс и Григ) с честта да стане почетен доктор на Университет в Кеймбридж. След завръщането си в Русия Чайковски трябва спешно да се заеме с коректури на свои творби, които ще се издават, да скицира Третия клавирен концерт и чак на 20 юли се прибира в Клин, започва да оркестрира симфонията. С възрастта компизиторът става по-неуверен в себе си, това споделя и със своя любим племенник Владимир Давидов, на когото е посветена творбата – „много съм доволен от съдъражанието й, но не съм напълно доволен от оркестрацията, не се получава така, както си мечтаех“. Но на 12 август симфонията е готова, следва хладно приетата премиера. Голямото признание идва дни по-късно, след ненавременната смърт на Чайковски, когато тя прозвучава отново, този път под палката на Едуард Направник. Трагично и патетично. А ето как се появява името на симфонията – в деня след премиерата Чайковски решава, че „програмна симфония“ звучи глупаво. Брат му Модест предага да я нарече „Трагична“, но това не допада на Чайковски. „И изведнъж думата „патетина“ се появи в съзнанието ми – разказва Модест. - Спомям си – сякаш беше вчера – как стоях до вратата и промълвих думата“ И чува гласа на Чайковски, който казва „Отлично, Мося, браво, патетична“ и докато се усети, композиторът изписва названието на партитурата. Така я познаваме и днес. Една дълбока и красива до болка симфония, за която никога няма да ртазберем със сигурност дали Чайковски е писал, предусещайки своята смърт. Или това е просто историята на живота. Неговия или животът въобще. Музиката не дава конкретни отговори. Дава възможност да съпреживяваме. Приятно съпреживяване, уважаема публика!