Violin Concerto in D major, op. 35

Пролетта на 1878 е знаменателен период за Чайковски. Той постепенно започва да излиза от душевната криза, предизвикана от женитба през 1877 с Антонина Милюкова, и последвалата я дълбока депресия. Композиторът си почива в швейцарския курорт Кларенс и работи над сол-мажорната соната за цигулка и пиано, но работата върви трудно. Компания му прави неговият ученик, Йосиф Котек, към когото Чайковски изпитва сърдечна привързаност. Двамата музицират заедно. По онова време композиторът вече е автор на няколко произведения в концертния жанр, в това число и за цигулка и оркестър. Вдъхновен от „Испанската симфония“ на Лало, Чайковски решава да напише за Котек Концерт за цигулка и оркестър. Работата върви бързо и само след месец творбата е завършена, независимо от факта, че втората част е почти изцяло преработена (оригиналната версия на частта по-късно влиза като първа от трите пиеси за цигулка и пиано „Спомен от едно красиво място“ ). Тъй като Чайковски не е цигулар, той се съветва с Котек за соловите цигулкови моменти на творбата. „Колко присърце взема той моя концерт“, пише козпозиторът на своя брат Анатоли в деня, в който привършва работата над втората част. „Той го свири възхитително!“. Чайковски смята да посвети концерта на Йосиф Котек, но се въздържа заради разнеслите се слухове, че двамата с младежа са в интимни отношения. През 1881 той скъсва с Котек, след като цигуларят отказва да изсвири концерта, опасявайки се, че това може да съсипе начеващата му кариера. Независимо от всичко обаче, на Котек е посветен Валсът-Скерцо за цигулка и оркестър в сол мажор, написан през 1877 и публикуван година по-късно. Следващият цигулар, към когото Чайковски насочва своето внимание, е Леополд Ауер. Той му посвещава своя концерт, както вече е сторил и със своята „Меланхолична серенада“ и го помолва да бъде пръв изпълнител на творбата. Макар и поласкан, Ауер отказва, смятайки че планираната за март 1879 премиера ще се провали и ще трябва да се търси нов солист. Десетилетия по-късно цигуларят споделя пред Нюйоркското списание “Musical Courier”, че първото чувство, което е изпитал, е било на огромна благодарност, но след това е съжалил, че Чайковски не му е показал творбата още в процеса на работата. „Много неудобни места щяха да бъдат спестени“ – казва изпълнителят. В крайна сметка първото изпълнение на творбата е поверено на цигуларя Адолф Бродски. Премиерата на цигулковия концерт е на 4 декември 1881 във Виена, под палката на Ханс Рихтер. Чайковски променя посвещението си и го адресира към Бродски. Реакциите на специалистите обаче са смесени. Влиятелният критик Едуард Ханслик го нарича „дълъг и претенциозен“, казвайки още „тази творба ни навява отвратителната мисъл, че може да има музика, неприятна за ушите“. Независимо от това, Концертът за цигулка и оркестър на Чайковски и до днес е един от най-любимите на публиката. Той е и задължителна творба за изпълнение на Международния конкурс, носещ името на композитора, а най-добрите цигулари в света смятат за чест да изпълняват това произведение. Концертът е в три части: Allegro moderato, Canzonetta : Andante , Finale : Allegro vivacissimo. Богатството и смелостта на творческата фантазия на Чайковски са безгранични. Те са подчинени на твърда конструираща воля и са вместени в рамките на строги, рационално организирани форми, но не ограничават свободата и непосредствеността на изказа. Темите пленяват със своята мелодична красота и пластичност, те се разгръщат естествено и непринудено, като постепенно са разширяват и разрастват. Двете теми на първата част не са контрастни, те по-скоро се допълват една друга. Първата е по-енергична и мъжествена, ритмически отчетлива, другата е лирична и мека. И двете имат светла мажорна окраска и се различават само в оттенъците на изразяване. Особено забележителна с мелодичната си широта и пластичен рисунък е втората тема, която спокойно може да се причисли към най-прекрасните лирични мелодии на Чайковски. Израствайки от простичкия мотив на припева, в своето непрекъснато и напрегнато развитие, тя достига обширния диапазон на повече от две октави и придобива ярко експресивно звучене. Не нарушава общото светло настроение и средната част на концерта - миниатюрната канцонета, която е обвита в мъглата на лека, недълбока замисленост. (Както вече споменахме, Чайковски първоначално пише друга средна част, по-разгърната по форма и издържана в елегичен тон. Но очевидно композиторът е почувствал, че тя недостатъчно добре подхожда на общия строй на произведението и може да предизвика усещане за протяжност, затова решава да я замени с друга – по-простичка и по-кратка). В стремителния вихрен финал Чайковски следва вече установената в творчеството му симфонична концепция, обръщайки се към образите на празнично народно веселие. Особено ярко изразен народно-жанров характер носи втората тема на рондо-сонатната форма, с нейната разгърната ритмично остро акцентирана тема, звучаща на фона на „селски“ квинти във виолончелите и упорити, бувално дразнещи повторения на един и същи кратък мелодичен похват. В хода на развитието тази тема неочаквано променя своя облик, придобивайки мек и грациозен характер: (molto meno mosso), но скоро отново отстъва на енергичното моторно движение.