The Four Seasons

Гениалният творец от бароковата епоха АНТОНИО ВИВАЛДИ за мнозина остава известен преди всичко с цигулковия цикъл „Годишните времена”. Но той е автор на повече от 400 инструментални концерта, 40 опери, оратории и кантати, симфонии, десетки сонати за различни ансамбли са се изпълнявали из цяла Европа. Писал е творби по по- ръчки на Луи ХV и Карл VІ, канен е да работи в Мантуа, Рим, Милано, Триест, Виена. Известен от дете като отличен цигулар, когато е ръкоположен след завършване на обучението си за свещеник, той получава поста Maestro di violino в „Ospedale della Pietà” („Благотворително сиропиталище на милосърдието“), една от четирите подобни институции във Венеция, финансирани от Венецианската република и даващи подслон и образование на сираци и деца от бедни семейства. В тези по същество консерватории момичетата получавали музикално образование и повечето от тях оставали в състава на хора и оркестъра. За техните редовни концерти два пъти в месеца Вивалди, или както го наричали „Червенокосият абат” („Il Prete Rosso“), е написал повечето си концерти, кантати и църковни опуси. Но най-популярни сред извънредно широка аудитория остават „Четирите годишни времена“ („Le Quattro Stagioni” ) – първите 4 цигулкови концерта от цикъла 12 концерта опус 8, създадени през 1723 и публикувани през 1725 в Амстердам под името „Il cimento dell‘armonia e dell‘inventione” („Опит по хармония и инвенция”). Всеки концерт, посветен на определен сезон, е в 3 части, съответстващи на отделните месеци. Творбата навярно е била вдъхновена от живописната природа около Мантуа и Вивалди е предал своите впечатления с конкретни, ярко звукоизобразителни моменти в музиката, а предшестващите негови авторски сонети са своеобразната литературна програма към всяка част. ПРОЛЕТТА І. Дойде пролетта и с радостни чувства я приветстват птици със весела песен и извори дишат във повеи леки и с нежно ромолене бързат нататък. А нявга небето покрива се с черно и мълнии, гръмове за нея вестяват след туй пък затихват, и птичките мили подхващат отново чаровната песен. ІІ. На цветната приветлива поляна сред сладкия шепот на треви и вейки спи козарят, отстрани със верно куче. ІІІ. Под красиви звуци на пастирска гайда нимфи и овчар във кът любим танцуват в чест на блясъка рожден на пролетта. ЛЯТОТО І. В тежкия сезон на яростното слънце човек и стадо чезнат, борът пламва глас подава кукувица, а след нея гука гургулица, щиглец й приглася. Зефирът лъха леко, но подхваща спор завчас Бореят лош с побратима си свой и плаче пастирят, че го дебне там жестока и страшна, съдбоносна буря. ІІ. Ръце, крака отпуска той за отдих във страх от мълнии и гръмове зловещи и от мухи, в ята танцуващи със бяс. ІІІ. Уви, страхът му се оказва много верен трещи и святка величавото небе поваля и пилее житни класове. ЕСЕНТА І. Празнува селякът със танци и песни щастлива реколта във пълно доволство на Бакхус откапкитепламват мнозина на края във сънища впадат с наслада. Щом оставиш сам песните и танца въздухът прохладен ще ти се понрави и сезонът, който кани всички, всички на спокоен сън да се наслаждават. ІІ. Ловци на разсъмване тръгват на лов със рогове, пушки и кучета много дивечът бяга, преследвачът го гони. ІІІ. Уплашен и морен от силния шум от пушки, кучета и рана опасна без сили от бягство, без дъх той умира. ЗИМАТА І. Премръзнал трепериш в снега заледен под воя суров на ужасния вятър тичаш и удряш крака всеки миг от студ нетърпим ти тракат зъбите. Минаваш край огъня спокоен, доволен вън докато дъжда се лее отгоре и по леда бавно минаваш от страх да не паднеш – много внимаваш. ІІ. Залиташ и плъзгаш се, на земи падаш изправяш се, пак по леда тичаш силно докато той се пропука и зейне. ІІІ. Чувстваш как духат от двери железни Сироко, Борей – в бой вси ветрища, зима това е, но и радост носи.
Стефан Лазаров