Ревюта

Sofia Philharmonic and Sergei Krylov, 24 October 2026

31 октомври 2026 г.

Като въведение в концерта [Тържествената увертюра на Стоянов] беше добър избор, тъй като още от първите тактове можеше да се забележи качеството на оркестровия звук – със стабилна вертикална подредба, струнен състав със закръглен тон и голяма подвижност и, като цяло, добре разпределени партии на симфоничния оркестър в пълен състав. Тодоров не усилваше допълнително звука на пренапрегнатата партитура, а го държеше под контрол, така че и в най-плътните места всяка партия оставаше чуваема…

Оркестърът през цялото време беше равностоен партньор, с прозрачни и ясни партии, а благодарение на ритмичната прецизност и контрола над динамиката на Тодоров звукът на цигулката нито за миг не беше покрит от оркестъра…

След това Тодоров ни въведе във вихъра на средния дял на частта – бурното скерцо, като отново показа умението си да съединява фрагментите в неделимо и все пак плавно цяло…

Тодоров убедително вгради този апокалиптичен срив в драматургията на частта, като го поведе към впечатляваща, триумфално звучаща кулминация…

Избягвайки капана на сладката, евтина сантименталност, която по някаква причина се свързва с музиката на Рахманинов, диригентът Найден Тодоров предложи интерпретация, с която Софийската филхармония потвърди върховите си възможности: цялостната звукова изтънченост, полифоничната дисциплина и силата на кулминациите разкриха Рахманинов като зрял и дълбоко модерен автор, чиято партитура ни приканва да преосмислим утвърдената представа за този композитор като късен романтик, обърнат към миналото.

Източник
Muzički limbo
Дата
31 октомври 2026 г.
Автор
Srđan Teparić
Оригинал
Отвори оригиналната статия