Ревюта
Sofia Philharmonic and Sergei Krylov, 24 October 2026
31 октомври 2026 г.
Като въведение в концерта [Тържествената увертюра на Стоянов] беше добър избор, тъй като още от първите тактове можеше да се забележи качеството на оркестровия звук – със стабилна вертикална подредба, струнен състав със закръглен тон и голяма подвижност и, като цяло, добре разпределени партии на симфоничния оркестър в пълен състав. Тодоров не усилваше допълнително звука на пренапрегнатата партитура, а го държеше под контрол, така че и в най-плътните места всяка партия оставаше чуваема…
Оркестърът през цялото време беше равностоен партньор, с прозрачни и ясни партии, а благодарение на ритмичната прецизност и контрола над динамиката на Тодоров звукът на цигулката нито за миг не беше покрит от оркестъра…
След това Тодоров ни въведе във вихъра на средния дял на частта – бурното скерцо, като отново показа умението си да съединява фрагментите в неделимо и все пак плавно цяло…
Тодоров убедително вгради този апокалиптичен срив в драматургията на частта, като го поведе към впечатляваща, триумфално звучаща кулминация…
Избягвайки капана на сладката, евтина сантименталност, която по някаква причина се свързва с музиката на Рахманинов, диригентът Найден Тодоров предложи интерпретация, с която Софийската филхармония потвърди върховите си възможности: цялостната звукова изтънченост, полифоничната дисциплина и силата на кулминациите разкриха Рахманинов като зрял и дълбоко модерен автор, чиято партитура ни приканва да преосмислим утвърдената представа за този композитор като късен романтик, обърнат към миналото.
- Източник
- Muzički limbo
- Дата
- 31 октомври 2026 г.
- Автор
- Srđan Teparić
- Оригинал
- Отвори оригиналната статия