Coriolan Overture, op. 62

УВЕРТЮРА „КОРИОЛАН ” е втората и една от най-изпълняваните сред единайсетте творби в този жанр, които заемат особено място в симфоничното творчество на ЛУДВИГ ВАН БЕТОВЕН. Той пише прочутата увертюра в началото на 1807 към едноименната трагедия на австрийския драматург и негов близък приятел Хайнрих Йозеф фон Колин (1771–1811), който я е създал през 1804, в годината, когато Наполеон се обявява за император. Сходна е историята на римския патриций Гай Марций Кориолан от V в. пр. н.е. (описана още от Плутарх в „Успоредни животописи“, както и в трагедията „Кориолан“ на Шекспир), много прославен след големите му военни победи като пълководец, но в стремежа си към висока политическа власт той е презрял плебеите, за което бил осъден от римляните на изгнание. За да си отмъсти, Кориолан обсадил Рим с вражески войски. Съгражданите му изпратили жена му с децата им и неговата майка да молят за пощада. Кориолан свалил обсадата, но в гордостта си не можел да се примири с поражение и се самоубил. Структурата и темите на увертюрата следват обобщено сюжета на пиесата – началната сурова до-минорна тема се свързва с представата за пълководеца Кориолан, въстанал срещу Рим, меката лирична втора тема изразява молбите на неговата майка да пощади града, а резките динамични и темброви контрасти в следващото развитие сякаш са олицетворение на вътрешното душевно състояние на героя, с чиято смърт увертюрата завършва в мрачно затихване. Премиерата на увертюра „Кориолан“ е била през март 1807 на авторски концерт в двореца на принц Франц Йозеф фон Лобковиц, един от покровителите на Бетовен, в същата вечер били изпълнени за първи път и Четвъртата му симфония и Четвъртия клавирен концерт. На концерта присъствал и друг негов покровител – княз Франц Лобковиц, член на Виенската театрална дирекция, който разпоредил трагедията на Колин да се постави отново във Виенския придворен театър с увертюрата на Бетовен (при първата премиера пиесата била съпроводена с музика от творби на Моцарт).