Carmina Burana

Жанрът на най-известното си произведение „Кармина Бурана” , превърнало се в „бестселър” на 20 век, Карл Орф (1895-1982) определя като „Светски песни за певци и хор с инструментален съпровод и сценично представяне” и изписва заглавието му на латински език – „ Cantiones profanae Cantoribus et choris cantandae comitantibus instrumentis atque imaginibus magicis”. Това удивително творение, което превръща немския композитор в световна знаменитост, дава тласъка за създаването на великолепни музикално-театрални опуси, които остават в неговата сянка - „Катули Кармина” и „Триумфът на Афродита” (заедно с „Кармина Бурана” съставляват триптиха „Триумфи”), оперите „Луната” и „Умницата”, сценичните трагедии „Антигона” и „Едип цар” по Софокъл/Хьолдерлин, мистериите „Комедия за Възкресението на Христа” и „Комедия за края на времето”, драмата-оратория „Бернауерин”. И ето, че през 1934 с благословението на съдбата попада на една книга. „Фортуна, играейки си, напъха в ръцете ми каталог на антиквариат във Вюрцбург, където намерих заглавие, което с магична сила прикова моето внимание: „Carmina Burana” – си спомня композиторът. Преведено от латински то означава „Песни от Бойерн”, по името на средновековния бенедиктински манастир Бенедиктбойерн в Бавария. Там през 1803 библиотекарят Йохан Кристоф фон Аретин открива оригиналния ръкопис – сбирка с 254 песенни и поетични текстове за забава и развлечение, написани на латински език, средновисок немски и старофренски. Изследователите датират създаването им през 11 и 12 век, няколко от образците - в ранния 13 век. И до днес няма единодушно становище за точния произход на тази ценна антология на средновековната поезия, не е ясен и пътят на ръкописа до манастира. Повечето от авторите са анонимни, смята се, че са так. нар. голиарди и ваганти - добре образовани, волномислещи странстващи студенти и клирици. Някои от текстовете са дело на Петер от Блуа, Уго от Орлеан, минезингерите Дитрих фон Аист, Валтер фон дер Фогелвайде и Хайнрих фон Морунген, има подписани строфи от странстващия поет и певец Дер Марнер, от поета-вагант с прозвището Архипиит... Включени са стихове на античните поети Овидий, Хораций и Ювенал. Първият опит за подредба на разбърканите ръкописи от „ Codex Buranus” прави Йохан Андреас Шмелер, пазител в Придворната кралска библиотека (днес Баварската държавна библиотека), където ръкописът е отнесен за съхранение. През 1847 той издава сборника. А Карл Орф се сдобива с четвъртото му издание от 1904. Отваряйки го, композиторът вижда знаменитата рисунка с Колелото на Фортуна. Римската богиня на съдбата, на щастието и късмета, която направлява хода на човешкия живот и непридвидимо може да го завърти в различни обрати – възход и падение, благополучие и страдание, алегорично представени с четири човешки фигури и надписите: „regnabo – regno – regnavi – sum sine regno” („ще царувам – царувам – царувах – оставам без царство”). Щом прочита първото стихотворение, публикувано от Шмелер: „О, Фортуна, ти променлива си като луната…”, сякаш искра подпалва фантазията му. Веднага си представя сценична творба с пеещ и танцуващ хор, с калейдоскопично контрастни картини и още същия ден композира изумителния първи хор „O Fortuna velut luna”. Той ще се превърне в своеобразна емблема на творбата и най-популярният фрагмент от нея, използван (дори безпощадно преекспониран!) в много филми, реклами, компютърни игри и пр. Ден по-късно Орф скицира и първите два хора. Но идва трудността – кои стихове да избере от великолепната средновековна съкровищница? В помощ на композитора е студентът-юрист Мишел Хофман, ентусиаст в изучаването на древни езици, с когото заедно съставят „либретото”. „Кармина Бурана” е изградена от Пролог и три картини в 25 номера, обхващащи теми, актуални за всички времена: непостоянството на късмета, богатството и властта, бързотечността на живота, низ от превратности и лъкатушения между плътски изкушения и духовни възвисения. Орф запазва оригиналния език на подбраните стихове (предимно латински) за пролетта, любовта, трапезни и сатирични песни, и няколко химнични строфи. Под някои от тези стихове в ръкописа са изписани със старинни нотни знаци (невми) мелодии. „Знаех за това” – отбелязва композиторът -. Обаче нито можех, нито исках да правя проучвания за разшифроването на старата нотна писменост и я оставих без внимание. Какво ме развълнува? – този сграбчващ и завладяващ, увличащ ритъм и картинност на стиховете, напевността им и единствената по рода си краткост на латинския език. За мен той е средство да се извика душата на старите светове.” Орф разлиства със звучащото слово пластовете на времето. Пред нас се открива пъстроцветен свят, колкото далечен, толкова и близък, хипнотично чувствен и магичен. Повечето от номерата в „Кармина Бурана” са строфични песни, а мощната пулсация на остинатното равномерно движение е главен конструктивен елемент в цялата композиция. С ариозите на певците-солисти са отредени важни роли, хоровете (голям, малък и детски) активно съучастват в действието. Превес в оркестъра имат духовите инструменти, екзотичният арсенал от ударни и двете пиана. Орф предвижда също участието на танцьори, сценични декори и светлини. Прологът с първия хор Fortuna Imperatrix Mundi („Фортуна, повелителка на света”) властно и заклинателно завъртва непреклонното колело на съдбата. Първата част „Пролет” разгръща с динамично сменящи се кадри радостта от възраждащата се природа. Дългоочакваната пролет пробужда и любовните копнения. Обредни хороводи и весели закачки завършват тази картина, прослава на младостта. „В таверната”, втората част, звучат други песни. Гуляйджии и скитници се отдават с безгрижие на сладостно пиянство и словоблудство. Тук изобилстват музикалните пародии: монологът на баритона „Estuans interius…” напомня банална патетична ария, в която дочуваме интонации от средновековната секвенция „Dies irae” („Ден на гнева”). Скръбното Ламенто на печения лебед „Olim lacus colueram”, изпълнено с пронизителен фалцет е съпроводено в припева на всеки куплет от мъжки хор и извиква карнавално преобърната асоциация с „Ламентото на нимфата” от Монтеверди. След псалмодираната проповед на абата („Ego sum abbas...” – „Аз съм абат на свободния манастир, мои господари са блудниците, моята власт е над души, отдадени на заровете”) в страната на веселието идва ред на разюзданата оргия „In taberna quando sumus”. Третата част – „Дворец на любовта” внася светъл образен контраст. Любовта във всичките й проявления: опияняваща страст, куртоазна игра, разгарящо желание, екстатичен блян, изтънчена еротика кулминира с тържествения химн „Ave formosissima” – „Слава на най-прекрасната”. Митологичните образи на преданата Бланшефльор от рицарските романи, древногръцката красавица Елена и богинята Венера тържествуват в химна на любовта. Но повелителката на света отново задвижва колелото на съдбата … Премиерата на „Кармина Бурана" е предвидена за Берлинския музикален фестивал през 1937, но е осуетена по съображения на идеологическите авторитети в тогавашна нацистка Германия. След дълги спорове, по настояване на Ханс Майснер, интендант на Франкфуртската опера, е изпълнена там за първи път на 8 юни 1937 с участието на Цецилиен хор - Франкфурт под диригентството на Бертил Ветцелсбергер. Режисурата е на Оскар Велтерлин, декорите и костюмите – на Лудвиг Зиверт. Премиерата предизвиква фурор, но не получава безрезервно одобрение от властите. Критикувани са „неразбираемостта” на латинския текст, „погрешно връщане към примитивни музикални елементи” , „покваряващи джазови уклони”... . Положителните критики обаче признават големия потенциал на творбата. Едва със следващото й изпълнение през 1940 започва триумфът на „Кармина Бурана” по целия свят. Несъмнената сценичност на творбата, а и липсата на точни режисьорски указания на автора, дават простор за нейните различни постановъчни сценични трактовки в духа на алегоричната средновековна мистерия, на площадния народен баварски театър или театъра на маските... Карл Орф определя „Кармина Бурана” като своя опус 1, с който започват събраните му съчинения. До издателя си Шот той пише: „Сега можете да унищожите всичко, което съм създал по-рано и за съжаление сте отпечатали.” текст - Янина Богданова