Boléro

Първите опуси на МОРИС РАВЕЛ , написани още по времето, когато е бил студент на Габриел Форе в Парижката консерватория, са свързани с испанската танцова музика по идея именно на Форе. Това са пиесите от 1895 г. – Хабанера, „Павана за една починала инфанта” и Старинен менует. Танцовата тема остава като лайтмотив в музиката на Равел и белязва и късното му творчество до самия му връх с „БОЛЕРО“ (1928). Биографите на композитора твърдят, че афинитетът му към испанските и френските мелодии и танци е заложен от неговата майка. Този изключителен усет на Равел към хореографските качества на музиката е оценен в Париж в началото на ХХ век. През 1912 Равел създава специално за трупата на Сергей Дягилев „Руски балет“ и „Руските сезони“ в Париж балета си „Дафнис и Хлое“. Скоро след това по време на Първата световна война той заминава на фронта и през 1917 създава „Гробницата на Купрен“ в памет на починалите във войната приятели. През 1920 следва „Валс“, определен като хореографска поема. „Болеро“ се ражда по поръчка на руската балерина Ида Рубинщайн, която е възнамерявала да изпълни в Гранд-опера в Париж хореографската поема „Валс“ и някое ново произведение на Равел. Композиторът откликва на молбата и замисля вариационен цикъл в стила на испанския танц болеро, създаден от испанския танцьор Себастян Сересо през 1780г. От разнообразните варианти на болеро в Испания няма подобен на ритмичната структура в музиката на Равел. Композиторът определя пиесата като: „танцова музика, която трябва да се изпълнява в равно умерено темпо; тя е изградена на упоритото повторение на една и съща мелодия и хармония, еднообразен ритъм, който през цялото време се отмерва с барабан. Единственият елемент на разнообразие е непрекъсното нарастващото оркестрово crescendo. Едва ли ще го изпълнят на неделните концерти“. Ида Рубинщайн осъществява балетната премиера на 20 ноември 1928 г. в Париж с декор на Александър Бенуа. И въпреки че танцьорката не е блестяла с класическа техника, спектакълът триумфира. Впоследствие музиката е поставяна многократно в различни хореографски интерпретации, като една от най-забележителните е на Морис Бежар в изпълнението на Мая Плисецкая и „Балет на ХХ век“. Правейки равносметка на живота си, Равел заключава: „Написах само един шедьовър. Това е „Болеро“. За съжаление, то не съдържа музика“. Произведението е забележително с оркестрацията си, с играта на багри, с гигантското си развитие от тихия звук на една флейта до срутването на мощния оркестров звук. Вероятно под влиянието на Равел, Шостакович също включва идеята за напластяването на тембри и динамична мощ в Седмата си симфония с темата на нашествието. текст - Милена Божикова